Сръбско-Българска Война 1885г.

Първа Глава - Причини за войната.

Нови домогвания на Сърбия за присвояване на български земи

Определянe на пограничната линия

След като не успява да присъедени исканите територии, Сърбия решава по заобиколен път да разреши своите териториални претенции на изток. Тя възнамерява да използва:
1) беглото и неточно определение на граничната линия в текста на Берлинският договор;
2) неориентираността на международната разграничителна комисия;
3) свидетелствата на подкупени хора от средата на българското население от граничната зона;

И трябва да се признае, че тя успява напълно и в трите направления. От членовете на комисията само един е бил ориентиран по граничният въпрос: руският делегат Каулбарс, който е носел карта с точно определяне на граничните пуктове. При с.Сенокос обаче му се изгубва куфара, в който е била тази карта, и комисията се вижда принудена да си служи за ръководство с неточна австрийска карта, както и да се допитва до местното население за отделните пунктове. Под натиска на сръбските власти и заплашвано, че ще бъде жестоко малтретирано ако остане в Сърбия, населението на предприема нищо против сръбските домогвания. Интересно е и обстоятелството, че в тази комисия не участва никой от българска страна, който би могъл да се застъпи за интересите на България. От сръбска страна даже участва и една пионерна рота, която следвайки комисията е местела по свои съображения означителните погранични могили.

По този начин Сърбия успява да включи в своите предели вън от множеството села и местности още 266 677 дюлюма земя, принадлежаща на жителите от княжеството като оставя в него само 24 628 дюлюма собственост на своите жители.

Сърбите искат да вземат всяко парче българска земя, до което биха се добрали по какъвто и да е било начин. Сметката им е била много права: Българското княжество е младо, предстоят му много грижи и следователно поради това няма да успее да отбие преднамерено сръбските агитации в българското население. А това ще позволи на сърбите при първа възможност да използват затрудненията на княжеството и да присъединят Западните му Покрайнини като оправдаят това си посегателство с желанието на местното население.

Освен това тази граница е незаменим източник на погранични конфликти, твърде изгодни за Сърбия, която през 1881година сключва тайна военна конвенция с Австро-Унгария. Всеки конфликт с България носи двойна полза: сръбският авторитет пред западно българското население нараства, дават се материали на европейската дипломация относно негодността на България да се справи със задачите на самостоятелно княжество. Зачестяват граничните инциденти, логичната последица на които не може да бъде друга освен война, от която сърбите най-малко имат основание да се плашат, а крал Милан я желае на всяка цена, едно, за да закрепи разклатеният си авторитет от Сръбско-Турската воин,а и друго, за да осъществи честолюбивите си планове, които бяха разрушени от енергичното противопоставяне на руските войски в България.

Един от първите сериозни инциденти е този при Кула. През нощта на 10 декември 1880 година 200-300 души въоръжени сърби нападат стражевите постове: Връшка чука, Мирчова млака, Бачище, Рунтова могила. Българската стража открива огън, но скоро е принудена да отстъпи пред многобройните нападатели, които настъпват едва ли не в правилен боен ред. Резултатът от това нощно нападение е изгаренто на 12 поста и дълга преписка между двете страни. Макар, че свидетелските показания говорят в полза на България, и макар че следите по снега да идват от Сърбия и спират до постовете, сръбското правителство потвърждава, че постовете са били запалени от българите, като едновременно с това съжалява, “че княжеското правителство в България е могло с такава леснина да обърне внимание на един рапорт неверен и пристрастен и по този начин да хвърли върху сръбското население и сръбската войска едно от най-тежките обвинения, когато едно сериозно изследване би могло лесно да открие злото основателно”. За обезщетението, което иска българското правителство, сръбското не отговаря. Официалното разследване по случаят открива следното: Нападението е било извършено от жителите на с.Велики извор по подстрекаването на сръбските власти. То е било извършено щом е станало известно, че местността “Ключа” се отстъпва завинаги на жителите от сръбското село Търновец. Желанието на Великоизворци е било да предизвикат бъркотии с въоръженото си нападение, за да се доберат със сила да своето землище “Мостище”, което е било останало в българските земи още през 1833година, когато селото им е било предадено към Сърбия.

Сериозен сблъсък, който бе предизвикан отново от сърбите, става при с.Сенокос, веднага след установяване на граничната линия, която и без това е прокарана в български ущърб.


следва: Бреговският Въпрос, Зайчарският бунт и емигрантският въпрос

За тази страница

Руско-Турска Освободителна Война
1877г. - 1878г.

Сръбско-Българска Война
1885г.

Балканска Война
1912г. - 1913г.

Първа Световна Война
1914г. - 1918г.

Втора Световна Война
1939г. - 1945г.

 

 

©2003. Mannlicher. Всички права запазени.

 

can i hire someone to do my homework conclusions for research papers write my english essay for me help writing nursing research paper link french homework help online professional resume essay writing on customer service here help writing a 5 paragraph essay essay post an essays on climate change long essay on my best teacher here 3rd grade homework help i want an essay on water pollution in hindi i want to pay someone to do my homework what should i do my research essay on pollution essay for college students press writing essays for college students plagiarism checker similar to turnitin essay essay written short essay on my favourite toy barbie here literary analysis essay jane eyre press violence Блог о препарате для увеличения потенции