Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Трета Глава - Стрелковото оръжие на воюващите страни - Турско оръжие

“Уинчестър”, обр. 1866г.

 

Едно от огнестрелните оръжия на османската армия е пушката и карабината “Уинчестър” обр. 1866 г. Името на оръжието произхожда от името на собственика на оръжейната компания “Уинчестър риптинг армс къмпани” - Оливър Фишер Уинчестър. Компанията произвежда тези пушки и карабини от 1866 до 1891 година. Понякога се среща наименованието “Хенри-Уинчестър”, което е израз на уважение към един от нейните конструктори-Бенджамин Тейлър Хенри.

Оръжейната система “Унчестър” не е творение на един човек, а едно непрекъснато усъвършенствано оръжие. Началото му сепоставя от пушката на Уолтър Хънт в 1847г. По външен вид тя се различава от “Уинчестър”-а, но има подцевен тръбен магазин и лостова система за куршумите. Следват усъвършенстваните пушки на Дженингс и на Смит-Дженингс, патронните пистолети на Смит и Уесън и пушката им на все същия принцип. През 1855г. се основава фирмата “Волканик риптинг армс къмпани”, в която заместник-председател е Уинчестър, а главен управител - Даниел Уесън. В нея се произвеждат главно усъвършенстваните пистолети и карабини “Волканик”. През 1857г. фирмата се реорганизира като “Ню Хевън армс къмпани” по името на града, в който се намира. До 1860 г. тук се произвеждат и карабините “Волканик” обр.1854г. Въз основа на принципите в линията и устройството на “Волканик” оръжейния конструктор Бенджамин Тейлър Хенри създава система, известна като “Хенри” обр.1860г. Тя се произвежда до 1866г. в количество приблизително 13 000 броя и стреля с патрона на Хенри със странично възпламеняване с калибър 11мм.

През 1866г. друг бележит оръжейник Нелсън Кинг, който работи при уинчестър, внася някои изменения и допълнения към системата “Хенри”. Най-същественото от тях е патронната вратичка от дясната страна на затворната кутия, чрез която се зарежда магазинът. Дотогава зареждането е ставало през предния отвор на магазина. Новата система в течение на годините се утвърждава с названието си, но отгоре на цевта са обелязани имената на двамата конструктори-Хенри и Кинг, както и датите на патентите им.

От “Уинчестър”-а са произвеждани четири разновидности с незначителни технологически разлики помежду им. Системата е разработвана за три варианта - пушка за пехотата, пушка с осмостенна цев за стрелците и карабина. Първата разновидност карабини носи номерация от 12 476 до 15 000, като се изключат вътре в тях 1 000 пушки с осмостенна цев. Втората разновидност носят номера от 15 000 до 25 000. Третата разновидност носят номерация 25 000 до 100 000. Четвъртата разновидност е номерирана от 100 000 до 170 000.

Първата разновидност пушки са произвеждани около 1866-1867г. Втората разновидност около 1867-1870г. Може би най-важен за нас е периодът 1870-1873г., когато се произвеждат пушки и карабини от третата разновидност. Точно по това време Османската империя прави две известни засега поръчки:
9 ноември 1870г.-15 000 пушки и 5 000 карабини
19 ноември 1871г.-30 000 пушки

През 1877г. професорът в Цариградското военно училище Х. Збоински публикува книгата си “Отоманската армия”, в която дава сведения за наличното огнестрелно оръжие. Неизвестно защо той посочва двойно по-голямо количество “Уинчестър”-и, и то в обратно съотношение между пушки и карабини. По този повод би трябвало да се обърне внимание на съобщението на агенция “Ройтер” от 11 август 1877г., според което параходът “Джон Брамал” отплавал от пристанището на Ню Хевън, натоварен с оръжия и боеприпаси на стойност 1 200 000 долара.

В османската армия с “Уинчестър”-и са въоръжени части от кавалерията, нередовни черкезки отряди, използвани са и от полицията. От четири кавалерийски полка, които влизат в състава на всеки армейски корпус, два от тях са въоръжени с пушки “Уинчестър” с 16 патрона. В третия и четвъртия полк първите и шестите ескадрони са имали карабини с 12 патрона. Кавалерията и черкезите са носили тези оръжия на дясното си рамо с ремък за бързо действие, с метален пръстен. Стреляли са, без да снемат ремъка.

Участието на “Уинчестър”-те във войната не е особенно сполучливо. Поради сравнително слабия си патрон те не са били използвани за сериозна престрелка между армейските части. Затова са показали голяма ефективност в ръцете на нередовните части. Вероятно са използвани и за поддържане на плътен огън при близък бой - все пак магазинът на пушката според твърденията на някои автори би могъл да се изстреля за 15 секунди.

В някои от оригиналните фотографии на руски войници и офицери се вижда, че те държат в ръцети си “Уинчестър”-и. Това оръжие не е регламентирано в руската армия, но е възможно трофейни екземпляри да са били използвани. Част от пленените “Уинчестър”-и русите отнасят със себе си в Русия като ценен военен трофей.

“Уинчестър” обр.1866г. е познат и в България отпреди Освобождението. С него са били въоръжени апостолите от четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание.

В резултата на войната, през 1881г. Османската империя разполага с около 20 000 “Уинчестър”-а. Другите са отстранени като негодни, взети като трофеи от русите и българите.

Снимки: