Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Трета Глава - Стрелковото оръжие на воюващите страни - Турско оръжие

“Снайдер”

 

Сравнително по-слабо разпространение в турската армия получила пушката система “Снайдер” образец 1865г. Турските части разполагали с около 325 000 пушки от тази система. У нас тази пушка е получила наименование “капаклия пушка”, вероятно поради клаповия затвор.

Пушката “Снайдер” се появила в хода на замяната на преднопълнещото се оръжие. В тази обстановка естествено възникнал проблемът, свързан с по-нататъшната садба на голямото количество морално остаряло оръжие. Към неговото решаване се насочили оръжейните специалисти и конструкторите от различни страни. Започнало усилено разработване на методи за преработване на наличните преднопълнещи се пушки.
Англия не останала настрана от този процес. Със своя традицинен тънък усет английските търговци разбирали, че от назряващия военен конфликт между Русея и Турция може да се извлече материална изгода. Те виждали турската армия, като потенциален купувач на преработеното оръжие.

През 60-те години в Англия бил обявен конкурс за преработка на капсулни пушки. Той бил спечелен от американеца Джейкъб Снайдер, който предложил един сравнително прост, но ефективен начин за използването на капуслното гладкоцевно оръжие. Същността на преработката се състояла в отрязване на задната част на цевта и навиване на допълнително изработен затвор. В дясната част на последния се монтирала ос. Около нея се въртяла масивна клапа, отмятаща се надясно. Спусната надолу, клапата затваряла задната част на патронника на цевта. В нейната вътрешна страна се намирала иглата, обхваната от спираловидна пружина.

Клапата се задържала затворена с помоща на малък метален издатък, зад който била поставена пружина. При затворено положение издатъкът се вмъквал в специално изработено гнездо на клапата и я застопорявал. Като екстрактор на празната гилза служела стоманена плочка, монтирана в горната дясна страна на патронника, в непосредствена близост до оста на клапата. Изваждането на гилзата се осъществявало чрез отваряне и изтегляне на клапата в задно крайно положение. Ако това се извършвало при повдигната на горе цев, екстракцията се улеснявала.

Пушката се зареждала в хоризонтално положение. Патронът се поставял в патронника и чрез силно завъртане на клапата наляво тя била подготвена за произвеждане на нов изстрел.

В Англия затворът на Снайдер претърпял няколко усъвършенствания. Пушките, преработени по този начин, притежавали сравнително голям калибър - 14,66 мм, масата им не надвишавала 3,8 кг, а общата им дължина в зависимост от тяхното предназначение варирала от 1030 до 1430 мм. Нейната скорострелност била 9 –11 изстр./мин /недостатъчна в сравнение с появилите се по това време “Бердана” и “Уинчестър”/ .

Пушката била пригодена за унитарните патрони с метална гилза и централно възпламеняване, създадени от полк. Боксер. Куршумът, тип “Миние”, бил с конусен отвор-чашка в задната му страна . Масата на патрона била 48.3 г., а на куршума 31г. Черният, дребнозърнест барутен заряд създавал начална скорост на куршума 300-360 м/с.

Предложеният от Снайдер метод бил приет в Англия през 1865 г. Не след дълго към него проявили интерес и други държави. Така например през 1867 г. методът бил внедрен във Франция. Любопитното е, че по снайдеровия затвор работил френският оръжейник Йожен Шнайдер. Националната преса дала предпочитание на неговите заслуги по конструирането на клаповия затвор. Може би от това са се повлияли някои наши автори, които неправилно наричат снйдеровата пушка “Шнайдер”. Във Франция тя била приета с официалното наименование “Fusil Modele 1867 T”, а придобила гражданственост под името “a latabatiere”. В книгата на Ярослав Лугс “Ръчно огнестрелно оръжие” френският вариант на пушката “Снайдер” е обозначена като “Tabatire”.

След 1867г. в Дания и Холандия започнала преработка на капсулните пушки по метода на Снайдер.

САЩ също произвеждали пушки по този метод, които са получили наименование от някои наши автори “Спрингфийлд”. Считам, че в този случай неправилно се свързва името на завода производител с наименованието на произвежданото оръжие. Освен това в някои публикации твърде произволно се третира въпросът за образеца на пушките. Така например не е нормално да съществува пушка “Спрингфийлд” обр. 1863г., със снайдеров затвор, след като методът на Снайдер е приет официално през 1865г. Причината за тази неточност се дължи вероятно на надписа за годината на производство на капсулните пушки, които впоследствие са подложени на преработка.

По своите качествени характеристики “Снайдер” може да бъде сравнявана само с пушката система “Крнка”. Те следва да бъдат оценявани като оръжия от приблизително едно и също ниво. Основания за това са почити еднаквия калибър, аналогичната конструктивна идея на затвора, подобните характеристики на боеприпаса и близките основни тактико-технически данни.

Снимки: