Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Трета Глава - Стрелковото оръжие на воюващите страни - Турско оръжие

“Хенри - Мартини”, обр. 1871 г.

 

Най-масовото ръчно огнестрелно оръжие в турската армия била английската пушка произведена в САЩ, система “Хенри-Мартини” образец 1871 година. Тя е усъвършестван вариант на пушката “Пибоди” образец 1862 година, конструирана от бостънският инженер Хенри Пибоди. Оригиналният затвор на пушката бил поместен в стоманена кутия, към която от едната страна се навивала цевта, а от другата страна, с помоща на дълъг болт, се закрепвал прикладът. При натискане на лоста, разположен зад спусковата скоба надолу, предната част на затвора падала, откривайки отвора на патронника. Патронът се вкарвал в цевта насочвайки се по специален улей. При връщане на лоста в изодно положение затворът се вдигал нагоре и затварял задната част на патронника.

Екстракцията на гилзата се извършвала с помоща на специален изхвъргач, който се задействал от падащия блоков затвор.

Механизмът, конструиран от Х. Пибоди, работел надеждно поради простото си устройство. Той осигурявал добро уплатняване на затвора независимо от обилния нагар, образуван при изгарянето на черния барут.

Пушката “Хенри-Мартини” била създадена от швейцарския конструктор Фредерико Мартини и от английския оръжеен майстор Александър Хенри. За пръв път тя е показана през 1873 г. в Англия по време на състезания.

Съвместната разработка на двамата конструктори получила наименование “Peabody-Martini”. Този надпис бил поставян от заводите-призводители от лявата страна на затворната кутия. По-късно редица автори започнали да премахват името на Х. Пибоди от наименованието на пушката. Затова в литературата може да се срещнат наименования като “пушка система Мартини” или “пушка система Мартини-Хенри”. Във всеки случай става дума за една и съща система, която е получила популярност като “пушка система Хенри-Мартини”.

Трябва да се отбележи, че дело на конструктора А. Хенри са цевта и нейните канали. Седемте канала са имали формата на гръцката буква омега, което предотвратявало полепването на голямо количество нагар по тях и осигурявало по-лесното им почистване.

Изпадайки в невъзможност да осигури съвременно оръжие за своята армия, Турция поръчала 650 000 пушки “Хенри-Мартини” от САЩ. В навечерието на войната с тях били въоръжени около 70% от пехотните части.

Ако сравним основните тактико-технически показатели на пушките “Шаспо” и “Хенри-Мартини”, ще стигнем до извода, че нашият опълченец е бил поставен при неравностойно положение спрямо турския войник. Най-очевидна е разликата между използваните боеприпаси от двете пушки. Хартиените патрони на “Шаспо”-то били силно уязвими от влагата и от механични въздействия. В същото време унитарните металически патрони на “Хенри-Мартини”-то практически не се влияели от външните условия.

Използването на по-модерни боеприпаси създало условия за опростяване на затвора на американската пушка. Гумените пръстени използвани, в пушките “Шаспо”, станали излишни , тъй като уплатняването в “Хенри-Мартини” се извършвало от металната гилза на патрона. Дългата игла възпламеняваща капсула, била заменена с по-къса и по-дебела. По този начин затворът, конструиран от Х.Пибоди, работел по-просто и по-сигурно.

Различна била далекобойноста на двете пушки. По данни на познавача на стрелковото оръжие Райнхолд Гюнтер пушката “Хенри-Мартини” имала максимална далекобойност 1600 метра, срещу 1300 метра на пушката “Шаспо”. В своите писма от времето на Руско-турската война Сергей Петрович Боткин също оценил превъзходството на американските пушки над останалите. Той пише: “Очевидно противникът е силен, хитър, подъл, въоръжен като че ли отлично: оръжията Мартини бият на 1800 крачки.”

Пушките “Шаспо” отстъпвали незначително и по показателя скорострелност. С тях добре обучен стрелец е могъл да произведе до 10 изстрела в минута, докато с пушките “Хенри-Мартини”- до 12.

Съществен недостатък на американската пушка били затрудненията възникнали при зареждане в положение “лежешком”. Причина за това бил лостът, разположен зад спусковата скоба, който трябвало да бъде натиснат в крайно долно положение, за да се открие отворът на патронника. Високата начална скорост на куршума предизвиквала сравнително голям откат на пушката, който при продължителна стрелба нанасял травми по рамото на стрелеца. Независимо от това обаче руските войници и българските опълченци предпочитали да използват трофейните пушки.

Снимки: