Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Трета Глава - Стрелковото оръжие на воюващите страни - Руско оръжие

"Шаспо"

Пушката “Шаспо”обр.1866г. е представител на заднопълнещите се иглени оръжия, появили се да заменят нискоскорострелните преднопълнещи се системи. Тя била приета на въоръжение след войните на Германия срещу Дания и Австрия, по време на които станали очевидни предимствата на германската пушка “Дрейзе” обр. 1841г.

По това време вниманието на американските, френските и австрийските оръжейници било насочено към внедряването на куршума тип “Миние”, осигуряващ по-голяма точност и далекобойност на капсулните пушки. По тази причина пушката “Дрейзе” не впечатлила особено конструкторите.

Голямата изненада дошла през 1864г. във войната на Прусия срещу Дания и по-късно през 1866г. срещу Австрия. В хода на разгромяващите бойни действия пруските генерали разкрили напълно предимстват на заднопълнещите се иглени скорострелни пушки. Установило се, че пруският огън е довел до загубата на девет пъти повече противникови войници.

Това не се харесало на французите, имащи претенции за първенство в Европа. Отчитайки предимствата на новото оръжие, френските конструктори ускорили работата по създаването на собствена иглена заднопълнеща се пушка с по-малък калибър и габарити . В това направление най-близко до успеха бил младият оръжейник Антоан Алфонс Шаспо.

33-годишният конструктор получил пушка “Дрейзе” за провеждане на изпитания. Използвайки умело готови решения и залагайки някои свои остроумни идеи, Шаспо разработил четири варианта на иглени пушки.

След поредица тестови изпитания, на 30 август 1866г. четвъртият вариант бил определен като щатно оръжие на френската армия с наименование “Fuzil modele 1866”.

В императорския декрет било заповядано до края на 1868г. да бъдат произведени 400 000 от новите френски иглени пушки. Само след една година конструкторът предложил на френската кавалерия скъсен вариант-карабината “Шаспо”.

В сравнение с другите подобни пушки, намиращи се на въоръжение, “Шаспо” обр. 1866г. изглеждала толкова тънка и лека, че могла да се сравнява само с елегантните ловни пушки по това време. С нейната дължина ненадвишаваща 1310 мм и маса-4,1 кг, тя била мечта за всеки тежконатоварен пехотинец.

С няколко оригинални промени на патрона и затвора на пушката Антоан Шаспо преодолял редица основни кунструктивни недостатъци на своята предшественичка-“Дрейзе” обр. 1841г. Той изместил назад мястото на капсулата на патрона, която при “Дрейзе” се намирала в основата на куршума. Поставяйки капсулата в основата на новия патрон, конструкторът успял да намали значително дължината на иглата. По този начин иглата на “Шаспо” вече не се подлагала на интензивно нагряване и по нея полепвал по-малко нагар, което увеличавало нейната здравина и експлоатационен срок.

Шаспо успял да подобри значително газовото уплътнение . За тази цел в началото на цилиндровия затвор той монтирал една подвижна метална шйба с втулка, която служела като щит. При изстрел, под въздействието на налягането на изгорелите газове, щитът се премествал назад, деформирайки дебелите каучукови уплътнители. Последните се притискали плътно към стените на патронника и по този начин предотвратявали излизането на барутните газове извън задната част на цевта.

В своята пушка конструкторът внедрил един перспективен патрон. Калибърът му бил значително по-малък от този на дотогава използваните боеприпаси. Така например, докато войникът въоръжен с “Дрейзе”, се измъчвал с тежките дебели патрони с калибър 15,43 мм, Шаспо намалил калибъра на 11 мм. Барутния заряд на новия патрон имал маса 5,4 г. и осигурявал начална скорост на куршума 435 м/с и дължина на полета му до 2500м. Патронът бил изработен изцяло от плътна, но тънка импрегнирана хартия. В него били разположени барутния заряд, възпламенителната капсула и куршумът. Основата на патрона била изработена от дебел картон. Това го отнасяло към групата на унитарните боеприпаси. Намаленият калибър на куршума естествено довел до намаляване на общото тегло на патрона. Войникът получил възможност да увеличи своя боезапас на 100 малокалибрени патрона .

Едно от най-важните предимства, осигуряващо високата скорострелност на “Шаспо”, било опростения начин на зареждане. За да произведе изстрел, войникът е трябвало да направи само четири движения:
- да издърпа назад чукчето с помоща на палеца, с което едновременно отлючвал затвора и натягал ударната пружина;
- да завърти нагоре и да издърпа назад дръжката на затвора;
- да постави патрон в цевната кутия;
- да затвори цилиндровия затвор, който, плъзгайки се напред, вкарвал патрона в цевта.

Бойните качества на “Шаспо” били доказани при неколкократните експерименти. Така например в стрелковото училище във Винсен било установено, че от разстояние 100 м куршумът на пушката пробивал стоманена ламарина с дебелина 3 мм, а от 600 м – плоча с дебелина 1,8 мм. Така френският войник е могъл да води ефективен огън на 1200 м, докато германския, въоръжен с “Дрейзе” – само 750 м.

Своето бойно кръщене “Шаспо” получила на 3 ноември 1867г. в битката при гр. Ментона, в която Франция участвала на страната на Ватикана. Специалистите оценили по достойнство новата пушка. Те изразили мнение, че 300бр. Пушки “Шаспо” отговаряли на 500бр. Пушки “Дрейзе”. С това германците разбрали, че тяхното оръжие вече не им осигурявало военнотехническо предимство.

Това било доказано и по време на Френско – Пруската война от 1870 – 1871г., в която и двете страни се сражавали с иглени пушки. Въоръжените с по – модерната “Шаспо”, френски войски нанесли огромни поражения на своя противник при Сен – Прива и Гревло. В тези сражения станало ясно, че компактните бойни редове в колони били отлична мишена за скорострелните и точни иглени оръжия. Това предизвикало съответна промяна в бойния ред на пехотата, която разбрала предимствата на веригата и започнала да я прилага.

Независимо от по - добрите качества на стрелковото оръжие, Франция била победена. След решителното сражение при Седан, в германски ръце попаднали около 600 000 пушки “Шаспо” като военен трофей. С част от тях били превъоръжени някои стрелкови чести на германската армия. Друга част били предадени в оръжейните заводи, за да бъдат пригодени за металния маузеров патрон обр. 1871г. 20 000 пушки били предложени на Московските славянски комитети за въоръжаване на Българското опълчение.

След 1874г. и във Франция започнало преработването на пушките “Шаспо”. Една част от тях били пригодени за метален патрон с централно възпламеняване. Това наложило да бъде променен цилиндровият им затвор. Премахнати били каучуковите им уплътнители. Иглите били значително скъсени. Освен това допълнително бил монтиран пластинчат изхвъргач за металните гилзи. Друга част била преработена като ловни пушки. Това било извършено в оръжейните фабрики в Сен Етиен и Шателеро. Самият конструктор взел активно участие в преработката. За целта той бил издигнат за директор на фабриката в Шателеро.

Необективно би било, ако след посочването на предимствата на пушката “Шаспо” не се разкрият и нейните основни недостатъци.

На първо място трябва да се отбележи несъвършенството на хартиените патрони. Те били лесно уязвими от влага и механични въздействия. Чести затруднения възниквали и при презареждането с нови патрони, които се кривяли, чупели или разрушавали. При изгаряне обвивките на патроните оставяли значително количество отпадъци, което затруднявало вкарването на нови патрони в цевта. Освен това при особено интензивна стрелба било възможно самоволното произвеждане на изстрел.

На второ място, каучуковите уплътнители бързо излизали от строя поради ударните натоварвания и високите работни температури. За това способствали интензивната стрелба и обилното смазване.

На трето място, несъвършените технологии за обработване на металните части естествено оказзали влияние върху надежността на оръжието. С това се обясняват честото чупене и износване на иглите.

Освен това съществени проблеми възникнали при използвне на пушката от необучени бойци. Недостатъчното прецизно премерване водело до необходимостта от повторно произвеждане на изстрел, за да бъде поразена целта. Това увеличавало скоростта на стрелбата и интензивността на износване на частите на пушката.

Отчитайки тези недостатъци на пушките, Командването на опълчението взело мерки за снабдяване на ротите с достатъчно количество уплътнители, пружини и ударни игли. Така например към 22 май 1877г. за всяка рота били усигурени по 200 гумени уплътнителя, по 40 ударни игли и по 20 пружини. По този начин на всеки 10 пушки се падали средно по 70 уплътнителя, 14 игли и 7 пружини.

Пушката “Шаспо” се появява три години по-рано от “Крнка”. По това време европейските оръжейници все още водели дискусия по отношение предимствата на металическия в сравнение с хартиения патрон. Поддръжниците на металическия патрон изтъквали неговите положителни качества – херметичност и дълготрайност, осигуряване на висока скорострелност на оръжието, много добро уплътнение на затвора, изключване образуването на нагар, възможност за предаване на точно желаната форма и др. Срещу това противниците залагали по-ниската стойност на хартиеният патрон, възможността за изработването му непосредствено във войските, по-малкото тегло и др. Пруско – Датската война /1864 г./ и особено Гражданската война в САЩ /1861-1865 г./ поставили край на тези спорове, утвърждавайки безспорно предимствата на унитарните металически патрони.

Това кратко отклонение по отношение на двата типа боеприпаси всъщност дава ясна представа за главните предимства на пушките “Крнка”, използващи унитарни металически патрони.

Съществено предимство е било по-високата надеждност на “Крнка”. При нея липсвали бързочупещата се игла и нетрайните гумени уплътнителни пръстени. Клаповият затвор имал просто устройство и бил надежден.

Снимки: