Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Втора Глава - Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Начало и ход на войната

Още през есента на 1876г. руското правителство обявява частична мобилизация и започва непосредствена подготовка за предстоящата война. Формирани са две армии - Дунавска и Кавказка. Дунавската армия под командването на на брата на императора, Великият княз Николай Николаевич, наброява около 190 000 души, а Кавказката брои 80 000 души. В хода на военните действия съставът и на двете армии се увеличава.

Срещу тази военна сила Османската иперия противопоставя почти 500 000 армия, която е въоръжена с най-модерното за времето си оръжие. В нейната армия работят и западни военни мисии. По-голямата част от турските войски са съсредоточени на Балканския полуостров. В хода на военните действия турската Дунавска армия достига до 380 000 души.

В заключителния етап на военната подготовка на страната на Русия се включва Румъния с 40 000 армия, Черна гора с 25 000 армия, а след падането на Плевен и Сърбия с 56 000 армия.

На 10 април руският канцлер княз А. Горчаков съобщава на руското дипломатическо тяло, че Русия е принудена да защити достойнството на Европа. Два дни след това, на 12 април 1877г., войната е обявена с Манифест на император Александър ІІ, прочетен в Кишинев.

В периода април-юни руските войски се съсредоточават на р. Дунав. На 10 юни Долнодунавският отряд на ген. Цимерман форсира реката между градовете Браила и Галац. Като преследва отстъпващите турски части, той достига до линията Черна вода-Кюстенджа. Това първо преминаване на юг от дунав има за цел да заблуди турското командване за мястото на основния руски десант. След обстойно проучване на укрепителната система, от руска страна се взема решение главният удар да бъде нанесен при Свищов. Тази отговорна задача е поверена на ген. Драгомиров и командваната от него 14-та пехотна дивизия.

На 15 юни руските войски форсират реката и приминават на българския бряг. Отлично изпълнената бойна операция дава възможност за бързо преминаване на основната част на Дунавската армия на завзетия плацдарм. Тук руските войски се разделят на три отряда-Източен, под ръководството на престолонаследника Александър Александрович, Преден под командването на ген. Гурко и Западен, с командващ ген. Криденер.

Източният отряд в състав от около 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира големите военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното превземане. Предният отряд в състав 12 000 бойци, между които са и българските опълченци, трябвало да настъпи по посока Търново - Старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се поставя задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души.

В началото военните действия се развиват според разработения план. Източният отряд напредва успешно и стига до р. Янтра и р. Черни Лом. Тук той преминава към позиционни действия в изпълнение на поставената му задача. Западният отряд превзема Никопол, но поради забавяне дава възможност на Осман паша и войските му, напуснали Видин, да завземат гр. Плевен. Първият опит за овладяването на града на 8 юли от корпуса на ген. Шилднер - Шулднер завършва с неуспех. Предният отряд постига най-големи успехи. След като освобождава Търново, той преминава през Хаинбоаз, завладява Подбалканската долина и атакува турските позиции на Шипченския проход в гръб от юг. В същото време от север напредва габровският отряд на ген. Дерожински. На 7 юли Шипка пада в ръцете на руската армия. Това е една изключителна победа, тъй като Шипченският проход е основната връзка между Северна и Южна България в централната част на Стара планина. Три дни по-късно, на 10 юли, Педният отряд превзема Стара Загора.

Успехите на ген. Гурко и застрашителният му марш принуждават турското командване да прехвърли срещу него армията на Сюлейман паша, в състав от 40 000 души. Тя има задача да овладее отново Шипченския проход, да се свърже с армията на Осман паша, след което с общо настъпление русите да бъдат изтласкани зад Дунав. В боевете при Стара Загора на 19 юли българските опълченци и руските войски показват чудеса от героизъм, но са принудени да отстъпят под натиска на превъзхождащия ги противник и да съсредоточат своите усилия за задържане на Шипка.

Отбраната на прохода е поверена на ген. Столетов. Отрядът му включва Орловския полк и пет опълченски дружини. Общият брой на защитниците на Шипка е около 5 500 души. По-късно към тях се присъединява и Брянският полк. Срещу този отряд е хвърлена 30 000 войска от армията на Сюлейман паша. Най-ожесточените сражения се развиват в периода 9-11 август. В най-критичния момент, когато всичко изглежда загубено, пристига помощ от 205 стрелци, изпратени от ген. Радецки. Отбраната е стабилизирана, а замисълът на турското командване пропада.

Междувременно продължават бойните действия на Западния отряд. На 18 юли е предприета втора атака на Плевен, но въпреки огромните загуби на жива сила, градът остава в ръцете на турците. Третият щурм се провежда в края на август 1877г. Жертвите от руска страна са 15 000 души, но Плевен и този път не е превзет. Едва след третата атака руското командване поставя града в пълна блокада. За целта от Русия е извикан ген. Тотлебен, който съумява да прекъсне всички връзки на Осман паша с външния свят. Загубили всякаква переспектива, турските войски правят опит за пробиване на блокадата на 27 срещу 28 ноември. Неуспехът принуждава Осман паша да капитулира и на 10 декември Плевен пада в ръцете на русите.

Превземането на Плевен е повратна точка в развитието на на военните действия. Въпреки тежките зимни условия руската армия форсира Балкана чрез Западния отряд под командването на ген. Гурко, чрез Троянският отряд под ръководството на ген. Карцев и от Шипченският отряд с командващ ген. Радецки. След превземането на София на 23 декември отрядът на ген. Гурко се насочва към Пловдив. В същото време ген. Карцов освобождава Карлово и Подбалканските полета и обединява войските си с тези на ген. Гурко. На 4 януари 1878г. е завзет Пловдив, а войските от армията на Осман паша панически отстъпват към Бяло море.

На 27 и 28 декември отрядът на ген. Радецки разбива и пленява 22 000 армия на Вейсел паша при Шипка-Шейново. Обединените руски сили се насочват на изток и на 14 януари 1878г. Одрин е превзет.

Настъпателни действия предприема и Долнодунавският отряд на ген. Цимерман, който първоначално, заедно с Източния отряд, има задача да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна. На 16 януари е превзет Добрич, а на 10 февруари в руски ръце пада и Силистра.

Военният разгром на Османската империя принуждава Високата порта да иска примирие. То е сключено на 19 януари 1878г. в Одрин.