Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Първа Глава - Състояние на страните, участващи във войната, на армиите и въоръжението им до започване на военните действия.

Османска Империя

Разпадането на феодализма в многонационалната и обширна по територия Османска империя започнало още в края на 18 век. За това способствали най-вече три основни фактора - поражението й във водените войни, в резултат на което загубила част от завоюваните преди територии и население; разгръщането на силни националноосвободителни движения у поробените немюсюлмански народи; засилване на икономическата й зависимост от западните държави. Турция станала пазар и суровинна база за тях. Това проникване допринесло за постепенното обособяване на местната национална буржоазия, която в сравнение с тази на поробените от нея народи на Османската империя, била по-слаба.

Реформите в турската армия започнали с премахването на еничарския корпус през 1826 г. По - значими промени настъпили в периода 1839-1862 г. За това спомогнали привлечените и назначени за военни инструктори и командващи западноевропейски офицери. Те утвърдили пруския образец на комплектуване и обучение на турската армия. Под тяхно ръководство се извършила започнатата, но недовършена реорганизация.

Военната повиност изключвала от служба християнските народи. В редовната армия не се призовавало и населението на други области на империята - Кюрдистан, Албания, Арабия, Ливан, Басра, Триполи, Крит, Додеканезите и др. Това водело до ограничаване на възможностите за набиране на достатъчно войници и офицери за действителна военна служба и създаване на резерви. Периода преди започване на войната Турция имала на действителна военна служба едва 118 000 души. Обучението било на много ниско ниво. Болшинството от състава и бил неграмотен, със слаби познания по военно дело, но със силен верски фанатизъм и омраза към поробеното християнско население. Офицерският състав бил комплектован от средите на господстващото турско съсловие и от чужденците. Съществуващите в империята и най-вече в Истамбул около четиридесет военни гимназии, устроени по западен образец, произвеждали сравнително образования съсловен младши офицерски кадър, който постъпвал в армията без всякаква практическа подготовка. Тези офицери се наричали “мектеблии”, т.е. образовани, и те представлявали около 20% от командния състав в армията. По-голяма част обаче били офицерите “алайлии”, т.е. без необходимото основно или военно образование и подготовка, които се излъчвали измежду продължително служили войници и подофицери, показали добри качества по време на службата.

Турската армия се състояла от войски, служещи редовния си срок на служба - низам; от войски изслужили срока си и зачислени в запаса - редиф; от войски чиито срок на числене към запаса е изтекъл и са преминали в Опълчението - мустафхъз; и от нередовни войски, включващи кюрди, татари, черкези, албанци и др. Служело се от 20-до 40 годишна възраст, като общият срок на службата бил двадесет години.

В първата категория - низам, заедно с двете години в резерва - ихтиат, службата траела шест години . Във втората - редиф, която била разделена на три срока - Мокадем, Тали и Салиссе, се служело също шест години. Третата категория - мустафхъз, била с най-дълъг срок - осем години.

За набирането и окомплектоването на армията с войски империята била разделена на шест военни области съобразно съществуващите административни деления – вилаети, седмият бил в процес на създаване. Те били Дунавски, Румелийски, Арабски, Египетски, Анадолски и Сирийски. Поради лоша организация и икономически затруднения, комплектуването ставало бавно и непълно. При мобилизация числеността на турската армия в отделните категории била около 210 000 низам, 270 000 редиф и 145 000 мустафхъз. Заедно с египетската 65 000 армия и нередовните части тя можела да достигне едва до 1 000 000.

При започване на войната Турция противопоставила на руската Дунавска армия - 180 000 души - едва 190 000 души.

По родове войски турската армия се подразделяла на пехота, кавалерия, инженерни, артилерия, спомагателни и флот. От тях само пехотата, кавалерията, спомагателните и инженерните войски били пряко подчинени на Военното министерство и Генералния щаб, а останалите – на самостоятелни управления и администрации.

Огнестрелното и хладно оръжие в турската армия било както и в останалите две армии / на Русия и Румъния / разносистемно, но по количество на по-модерното огнестрелно, тя ги превъзхождала. В това отношение Турция била икономически подкрепяна и въоръжавана от Англия, САЩ и Франция. С тяхна помощ били изградени нови и технически превъоръжени нейните стари заводи и фабрики за производство на оръжие и боеприпаси. Поради невъзможност обаче да задоволи нуждите си със собствено производство, тя в навечерието на войната направила поръчка в САЩ за 600 000 пушки система “Хенри-Мартини” с 40 000 000 патрона за тях.

Основните системи огнестрелно оръжие по време на войната били пушките система “Снайдер” - английско и американско производство - 325 000 броя, “Хенри-Мартини” - американско производство - 600 000 броя. С тези две системи пушки била въоръжена по-голяма част от редовната армия, като близо 70 процента от тях били “Хенри-Мартини”.

Кавалерията била въоръжена с пушката и карабината “Уинчестър” образец 1866 година. Египетският корпус бил въоръжен с пушка система “Ремингтон” образец 1865 година.

Турската армия по количество и качество на наличното огнестрелно оръжие и боеприпаси била обезпечена по-добре от руската и румънската. Но причините, които довели до общия упадък на Османската империя, се оказали решаващи и за поражението на нейната армия.

С обявяването на войната се премахнали привилегиите на някои области да не дават войници. По същото време се предприело и набирането на доброволци. Процедурата била твърде странна. Било разрешено на бивши военни да вършат това. За назначаването на командири се вземало под внимание броят на доброволците, които е успял да привлече / за 50 записани се давало правото на званието поручик, за 100 - капитан, за 1000 - командир на табор /. Това фактически били башибозушките табори, известни с жестоките си изтъпления по време на войната.

По отношение на кавалерията се прибягнало до черкези, араби и кюрди. От тях били комплектувани 50 непълни полка.

В края на април турската Дунавска армия била съсредоточена, както следва:
Между Видин и Лом били съсредоточени около 50 000 души, които имали материал за два моста. Между Оряхово и Никопол, срещу долината на р. Олта и Турно Магурели, били съсредоточени около 12 000 души. От Русе до Тутракан – около 20 000 души, от Силистра до Расово /Хърсово/ - повече от 25 000 души; в Добруджа - 12 000 души; във Варна - около 22 000 души - една част от тях определени за действия по посока Базарджик / Добрич / и Провадия. Между Шумен и Разград, обърнати с фронт към Дунава - една част, и друга - между котел - Ески Джумая и Осман пазар - в подножието на Балкана - общо 35 000 души.

В процес на формиране били нови турски части в градовете Ямбол, Търново, София и Ниш. По-малки части се намирали на възлови позиции при Берковица, Плевен, Ловеч, Нови Пазар, Базарджик и др.

Таборите, формирани от териториалната армия /опълчението/ от Одринския вилает, са били определени да окажат помощ при отбраната на старопланинските проходи. Те получават заповед от Абдул Керим паша - командващ 2 армейски корпус, да се съсредоточат по определените места и се настанят в околностите на проходите. През март в. “Djeridei - Havadis” побликувал следната таблица за армията на Османската империя: Дунавски корпус - 200 000 души; на сръбската граница и Босна - 100 000 души; в Херцеговина и Черна гора - 50 000 души; по гръцката граница - 25 000 души; в Ерзерум и околностите - 120 000 души; в Батум - 40 000 души и в Багдат - 55 000 души. Или общо 590 000 души.