Сръбско-Българска Война 1885г.

Първа Глава - Причини за войната.

Обявяването на войната от Сърбия

Крал Милан ке спазва даденото обещание да дочака края на конфернецията, защото му става ясно, че посланниците се намират в едно безизходно положение, породено от позицията на Англия. По негово внушение сръбското правителство става още по-ревностно в агитациите си за война. На него са му необходими нови поводи, за да се войските си през българската граница, оправдавайки се пред Великите сили, че е нарушило обещанието си да дочака края на конференцията не по своя вина, а по вина на българите. На 2 ноември то заповядва на войските си да навлязат в България. По този случай И.Цанов, български Министър на Външните Работи изпраща нота до великите сили:

“Вследствие на една телеграма, отправена тази сутрин до княжеското Военно Министерство от командира на българските войски в Цариброд, имам чест да Ви съобщя, че днес на разсъмване кралските сръбски войски, състоящи се от няколко батальона пехота, от два ескадрона кавалерия и от две батареи артилерия, са нахълтали в българска територияпрез голямото шосе Пирот – Цариброд и окупирали българското село Паскаш.”

“Справедливо учуден от известието за това ненадейно навлизане на сръбската войска в територията на българското княжество, аз побързах да пратя да питат тази сутрин в 10.30 часа господин Рангабе, гръцки дипломатически агент, натоварен с делата на Сърбия в България, дали е известен за важните събития, които стават на границата.”

“В следствие на тази моя постъпка Господин Рангабе ми съобщи веднага официално по пладне текста на телеграмата, която му била отправена от Негово Превъзходителство Г-н Гарашанин, кралски сръбски Председател на министерският Съвет и министър на Външните работи, и която е бил получил към 4 часа сутринта, тук да ви съобщя:
Командирите на първа дивизия и пограничните власти заявяват едновременно, че българските войски са нападнали днес в 7.30 часа сутринта позициите които заема един батальон от първият пеши полк на сръбска територия в околностите на Власина. Кралското правителство счита това немотивирано нападение за обявяване на война. То ви моли, Господин Агенте, да съобщите в негово име на Госопдин Цанков, министър на външните работи, че Сърбия като приема следствията на това нападение, се счита във военно положение с българското княжество днес 2 ноември, 6 часа сутринта”

“Княжеското правителство ме натовари да ви съобщя, Господине...., че то енергически протестира против уверенията, които се съдържат в тази телеграма, като заявява високо, че българските войски никога не са не са нападали позициите окупирани от сръбските сили върху сръбска територия в околностите на Власина.”

“Предвид на тежкото обвинение, насочено срещу княжеското правителство от страна на кралското сръбско правителство, правителството на Негово Височество счита за чест да установи фактите тъй, както са се случили, заедно с всички обстоятелства, които се отнасят до тях.”

“На 1 ноември между 7 и 8 часа сутринта един български патрул инспектираше княжеските погранични стражи между селото Божица и границата, когато е бил внезапно нападнат от в българската територия от една рота сръбска пехота, която откри залпов огън върху нашите патрули. Нашите войници, като отстъпват зад една стръмнина, почват скоро да отговарят на огъня. Един от нашите войници е убит на мястото и двама ранени. Сърбите изгубиха от своя страна 8 души. Скоро част от сръбската пехота се оттегли към пограничната линия, а другата част се тури в засада на двадесет разкрача назад от мястото, където бе почнало нападението, като остави на мястото своите убити. Нашите войници тогава се оттеглили като взели със себе си убитият си другар и двамата ранени. Такава е Господине......., истината.”

“Нападението е станало от сръбските войски. Българските войски са се държали винаги в отбранително положение и ще държат същотото поведение и днес още, когато от Цариброд ни съобщават нахлуването в княжеската територия на кралската сръбска армия”

“И впоследствие на такова едно нападение, за което всичката отговорност пада върху сръбските негови войски и върху него самото, кралското сръбско правителство заявява, че се е принудило да се счита във военно положение спрямо княжество България”

“Напротив, правителството на Негово Височество трябва да счита за обявяване на война решението, взето от правителството на сръбският крал, да навлезе в територията на княжеството без предварително съобщение за мотивите на едно решение,колкото важно толкова нечуто.”

“Българското правителство приема със спокойствие, което му дава съзнанието за изпълния дълг, следствията на една война, която не е била предизвикана от него, и за която не ще носи отговорността пред Европа.”

“Наистина, нужно ли е да се изчислят разните мерки, взети от княжеското правителство, които доказват, че правителството на Негово Височество е било далеч от мисълъта да предприеме нещо, което би могло да се счита като неприятелско и нападателно действие спрямо Сърбия, още пък по-малко да предприеме една братоубийствена война?”

“Всеки знае, че едва един месец има от тогава, когато българските граници към Сърбия бяха съвсем лишени от войски, и че българските сили почнаха да се отправят към тези граници само от деня, когато напълно се доказа и стана известно, че краското сръбско правителство, изменявайки назначението на войските си, свикани на военна нога предвид една акция против прямите притежания на Османската империя, направи внезапно обрат и съсредоточи успешно войската си на българската граница."

“Всеки знае, че българските войски до днес даже са разположени на пет, десет и даже двадесет и пет километра от сръбската граница, и че фортификационните работи извършени от княжеското правителство, се намират почити пред вратите на столицата."

“Тези мерки не са ли безпорно доказателство за пълните с благоразумие и умереност настроения на българското правителство, което не желае да предизвиква каквото и да е било нападение, употреби напротив всичките си усилия за да избегне по всякакъв начин един конфликт като се ограничаваше на едно свършенно отбранително положение?"

“При тези обстоятелства правителството на Негово Височество се обръща към високото безпристрастие и справедливият съд, за характера и важността на обявената война от краското сръбско правителство на княжеското българско правителство."

"Принадлежи на Европа да реши, кой в настоящият момент е взел инициативата за тази война и от коя страна е правото."

"Моля Ви да благоволите да съобщите гореизложеното на правителството, което имате честта да представлявате и да приемете. И.Цанов”

Че Сърбия е искала на всяка цена война с България признава и Слободан Йованович:

“Известно е, че нашето правителство и след единодушната постъпка на великите сили е търсело само повод да нападне България с войска. Четири дена селд Гарашниновата нота, крал Милан е казал на турският посланик: Ако сръбски войник, макар и само един, макар и само половина, бъде ранен или убит, моята владетелска чест ще бъде толкова уязвена, че ще трябва без колебание да ударя България.”

След този разговор - казва същият писател, макар и да не е бил ранен нито един сръбски войник, сръбската войска е била преместена от Ниш в Пирот. На нея и е била предоставена заповед да премине границата; трябвало е само войната да бъде обявена официално. Но в последният момент обявяването на войната е било изоставено - даже е била отменена заповедта за нахлуване. Защо? Защото Австрия е спряла Сърбия, тъй като сръбската войска е трябвало да премине в настъпление на 23 октомври, а конференцията в Цариград е била свикана на 24 същият месец. В такъв случай войната щеше да съвпадне с откриването на кноференцията или да я предхожда един ден.

Съгласявайки се да чака конференцията, сръбското правителство изглежда е било забравило, че за него непосредственият повод за война не е Съединението, с което се занимава конференцията, а емигрантският въпрос, който не влиза във военната програма. Конференцията е можела да върне статуквото в Румелия, но не е било в нейната власт да принуди българското правителство към по-строг надзор над сръбските емигранти.

Като се поддава на австрийските внушения да не бърза с войната, сръбското правителство започва да търси нов претекст. За такъв използва пограничният инцидент при с.Власина като звено от верига подобни, които често са ставали по-напред. Според цитираната нота на българското правителство не остава съмнение, че този инцидент е бил предизвикан от върховните сръбски власти. На тях отдава вината и и Слободан Йованович. Той намира за странно съобщението на правителството си до великите сили за обявяването на войната.

“Защо - пита Слободан Йованович -, всяко от тия нападения не е било съобщавано своевременно? Защо всички тези нападения се съобщават на великите сили наведнъж, когато в същото време нито едно от тях не се подкрепя с факти? Защо не се означава датата на нападението и броят на войските които са го извършили? Защо не се е протестирало в София когато е трябвало по-рано да се извести на българското правителство като се искат от него гаранции и обезщетения? Към великите сили би трябвало да се отнесем само ако българите не биха ни обърнали внимание на нашият протест. Па като се обръщаме към великите сили, защо сме се ограничили да им кажем само за повредите на границата, а не сме ги замолили да премахнат със своят авторитет подобни български постъпки? Какъв е този начин да се обявява война не томува, с кого ще се воюва, а на някой трети?”

Тези призания, които прави най-добрият познавач на Сръбско-Българската война, не се нуждаят от никакви пояснения. Те са толкова ясни, че надали би останало у някого съмнение за скритите желания на сръбското правителство, което вече е било решило въпросът за война с България. Не остава заблудена по този въпрос и чуждата дипломация. Лорд Солзбъри казва направо на сръбският посланник в Лондон, че английското правителство е недоволно от коварната постъпка на Сърбия, а Фрейсине, френски министър на външните работи, съобщава на Високата Порта, че Франция няма да предприеме нищо, а Портата намери за потребно да обяви война на Сърбия продаи нейното нападение на България, “и това въпреки уверенията на сръбският посланник в Париж, че на Сръбско-Българската война не трябва да се гледа инак, освен като на погранично стълкновение.”