Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Трета Глава - Стрелковото оръжие на воюващите страни - Руско оръжие

"Карле"

В навечерието на войната все по-очевидна става тенденцията - бъдещето на ръчното огнестрелно оръжие се основава на използването на унитарния патрон. Това обективно налага ускоряването на работата по усъвършенстването на появилите се наскоро иглени системи.

Оръжейната комисия на Руското военно ведомство за кратко време е затрупана от различни предложения за производство на иглени пушки. Едно от тях, заслужаващо особено внимание, е свързано с пехотната пушка с калибър 6 линии. Предложеният вариант притежавал редица недостатъци, но въпреки това комисията го оценява като достатъчно перспективен. Затова той е подложен на усъвършенстване от талантливия оръжейник Н.Чагин. Новият вариант е приет от комисията през 1867г. и е въведен на въоръжение под наименованието “бързострелна иглова винтовка” обр.1867г. По-късно благодарение на утвърждаващата се традиция пушката започва да се нарича на името на своя първоначален създател “Карле”.

Военният министър на Русия Милютин констатира, че новата пушка трябва да бъде призната за най-добрата иглена система. Той я оценява като по-съвършена дори от най-популярната за това време френска пушка “Шаспо” обр.1866г. Наистина пушката притежава редица безспорни качества. Най - важното от тях е възможността на боеца да произведе без особено напрежение 9-10 изстрела за една минута. Пушката е снабдена с надлъжно пълзящ затвор, в който е поместена иглата. В затвора е използван кожен уплътнител, който препятства пробива на барутните газове.

Пушката е предназначена за патрона, създаден от председателя на приемната комисия на Сестрорецкия оръжеен завод полк. Велтищев. Калибърът е 15,24 мм, барутът е едрозърнест, гилзата книжна, прогаряща, с дъно от гьон или дебела кожа, което трябвало да осигури обтурация и недопускане прорив на изгорели барутни газове, разплесквайки се върху челото на затвора. Въпреки, че пушката “Карле” и боеприпасите за нея явно отстъпвали по всички показатели на оръжията на въоръжение в турската армия, с нея били въоръжени казашките пластунски части и останалата пехота, сражаваща се на Кавказкия фронт през 1877-78 г. С тази пушка били атакувани и превзети силните турски крепости Карс и Ерзерум.

Като общ недостатък на хартиените патрони, всички изследвали въпроса изтъкват честото разкъсване на гилзите и разсипване на заряда при транспортиране и боравене с тях, лошата обтурация при изстрел и прорив на изгорели барутни газове, трудност при изваждане на патрона от патронника на цевта при неосъществен изстрел, отрицателното влияние върху тях на влагата, която в отделни случаи ги привеждала в пълна негодност. Най-голям враг на хартиените патрони била влагата. Въпреки импрегнацията им чрез потапяне в овча лой, свинска мас, пчелен восък или лаково покритие това не подобрило влагоустойчивостта на книжните патрони. Видният руски изследовател, оръжеен теоретик и преподавател в Петербургската военна академия Н. Потоцкий, в труда си “Современное ручное оружие” изд. 1904 г. в раздела за боеприпаси, описва патрона система Велтищев за пехотната пушка “Карле”, като наред с добрите му качества заявява че влагата е основният враг на тези боеприпаси.

Производството на пушката се оказва значително по-сложно от предвижданията. То е възложено на Тулските, Ижевските и Сестрорецките оръжейни заводи. Освен това частично се привличат и частни предприятия от Петербург, Киев и Тула. До началото на военните действия са произведени 213 000 иглени пушки от тази система. С тях се въоръжават частите на Оренбургския, Сибирския, Туркестанския и Кавказкия военен окръг.

Войските, снабдени с “бързострелната” пушка, значително повишават своета огнева мощ. Плътността на техния огън нараства неколкократно в сравнение с частите, въоръжени с преднопълнещи се капсулни системи. Обективността изисква да не се отминават и съществените недостатъци на пушката. На първо място трябва да се обележи нейният голям калибър - 15,24 мм, който не отговаря на съвремените образци от това време / “Бердана” с кал. 10,67 мм., “Мартини - Хенри” с кал. 11 мм /. Съществен недостатък е книжният патрон, чувствителен към влагата и изискващ специално производство. Скорострелността на “бързострелната иглова пушка” е вече недостатъчна. Появилите се по това време образци / ”Бердана”, “Мартини-Хенри” / имат скорострелност 15-20 истр/мин. Независимо от това иглената пушка “Карле” се явява решителна крачка напред в световното оръжейно производство.