Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Трета Глава - Стрелковото оръжие на воюващите страни - Руско оръжие

"Крнка"

Известните военни “Милютинови реформи”, проведени в навечерието на войната, включвали основно превъоръжаване на армията, което се заключавало в замяната на преднопълнещите капсулни оръжия, останали от злополучната Кримска война с по-съвременни образци.

Работата по превъоръжаването протекла в две основни направления. Първото направление, изпитване и приемане на въоръжение на нови образци заднопълнещи се оръжия. То изисквало по-продължително време и много средства за усвояване на новото производство.

Второто направление се наложило по икономически съобръжения и било свързано с преработването на наличните преднопълнещи се оръжия. То изисквало по-малко време и финансови разходи.

Работата по двете направления протекла паралелно. За кратко време в Оръжейната комисия постъпили няколко значими предложения за евтини методи за преработка на капсулното оръжие, което се намирало в изобилие в складовете и във войските. Едно от тях принадлежало на чешкия конструктор Силвестър Крнка, роден през 1825 г. във Велики Бор.

Неговият вариант за преработка бил предоставен на руските оръжейни специалисти от лейб-гвардейския улански полковник Т.Ф.Ган през 1867 г. Предварителните изпитания на оръжието започнали през юли 1867 г. в Снкт Петербург. Те показали, че конструктурът е намерил сполучлив начин за преработка на преднопълнещите се пушки, но решение за приемане на въоръжение не било взето. Една от основните причини за това били проблемите, свързани с производството на унитарните металически патрони.

Едва завършили изпитанията и от Франция достигнало съобщение, че на учебните полигони започнали пробни стрелби с пушка, предложена от барон Хохенбрук. Изпратените чертежи показали, че това е същото оръжие, доставено на руските оръжейници от полковник Ган. През есента на 1867 г. в Петербург пристигнал самият конструктор, който донесъл своята пушка с клеймо “Krnka” за представяне на Оръжейната комисия. Малко по-късно полковник Ган предложил създаденият от него шестлинеен патрон /кал. 15,24мм/ да бъде използван в оръжието на Крнка. Той отбелязал, че патронът “лесно може да се изработва във войските, ако те се снабдят с необходимите машини, на стойност 150 р.” Това допаднало на военния министър Милютин и след неговата лична “благословия”, проблемът с боеприпасите бил решен.

На 24 януари 1869 г. бил даден ход на войсковите изпитания. Те продължили близо три месеца, след което на 18 март 1869 г. комисията предложила да се приеме на въоръжение преработената пушка по системата на Крнка. Един от показателите, оказали влияние върху решението на комисията, била сравнително нискат цена на преработката. По предварителни данни разходите възлизали на 6р., но в последствие те се оказали значително по-големи. Така например в Тулските заводи те били 10р. и 93к., в Сесторецките-7р. и 96к., в Ижевските-8р. и 69к. В частните заводи на Нобел разходите достигнали до 11р. и 44к.

След приемането на въоръжение били сключени договори с различни заводи за преработка на капсулните пушки. Предвиждало се до септември 1870 г. да бъдат преработени 512 000 оръжия. Наред с това в някои заводи се пристъпило към изработването на нови пушки "Крнка“. Така например през 1869 и 1870 г. в Тулските, Сесторецките, Ижевските заводи били произведени 120 000 нови оръжия. Превъоръжаването на руската армия с “Крнка” обр. 1869 г. започнало през 1970 г. Руският войник получил едно сравнително евтино, но морално остаряло пехотно и кавалерийско стрелково оръжие. Големият му калибър – 15,24 мм /6 линии б.а./ и сравнително високата му маса – 4,5 кг. ограничили носимия боеприпас. В тази връзка на бойното поле възникнали редица проблеми по снабдяването и транспортирането на боеприпасите. Незадоволителна се оказала скорострелността на оръжието /9-10 изстр.мин/. Необходимо е да се отбележи, че по това време вече се появили пушки със скорострелност над 20 изстр.мин.

Същността на преработката на капсулните пушки по метода на Крнка се състояла в изрязване на задната част на цевта и монтиране на допълнително изработена бронзова затворна кутия. В кутията било изработено гнездо за затвора,който се отварял наляво с помоща на палеца на дясната ръка. В средата на затвора имало отвор, в който се монтирала иглата. Движението й се ограничавало от вертикално разположен винт, преминаващ през улея на иглата.

Изхвъргачът представлявал лост с правоъгълно сечение, разположен в специално гнездо от лявата предна страна на затворната кутия. Единият му край завършвал с венец за захващане на гилзата, а другият – с палец. При отваряне, затворът нанасял лек удар по палеца на изхвъргача, вследствие на което гилзата се изваждала от патронника. В цевта се нарязвали 4 канала.

Ударният механизъм от капсулните пушки останал без промяна с изключени на новото чукче /петле/. Последното имало масивен страничен издатък, който нанасял удари по иглата.

Презареждането на пушката се извършвало сравнително просто с помоща на четири движения:
- издърпване на чукчето в задно положение;
- отваряне на затвора, при което се задействал изхвъргачът;
- поставяне на нов патрон;
- затваряне на затвора.

Мерникът на “Крнка” се състоял от два сектора, между които се придвижвала малка плочка. Той бил разграфен през 100 до 1200 крачки. Към пушката се поставял щик с триъгълно сечение.

По метода на Крнка били произвеждани три вида пушки – пехотна, драгунска и казашка, а така също и кавалерийска карабина. Всички те се различавали основно по дължината на цевта, а само казашката по формата на ложата.

Оръжейните специалисти са единодушни, че основните недостатъци на “Крнка” са лошата екстракция на гилзата, големият калибър и тежкият куршум. Конструкцията на затвора също не отговаряла на тогавашните модерни тенденции. Тя предизвиквала необходимост от дотикване на патрона с ръка.

Независимо от слабостите на “Крнка”, тя заслужава достойно място във витрините на нашите музеи. С нейна помощ по бойните полета на Шипка и Шейново нашите опълченци са записали светли страници в Българската военна история.

Снимки:

Чертежи: