Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Трета Глава - Стрелковото оръжие на воюващите страни - Руско оръжие

"Баранов"

Превъоръжаването на руската армия в навечерието на войната се оказало изключително сложен въпрос. От една страна, печалният опит от Кримската война показал, че преднопълнещото гладкоцевно оръжие е безвъзвратно остаряло и неговата по-нататъшна употреба могла да доведе до нов военен неуспех. От друга страна, новопоявяващите се скорострелни оръжия се приемали с известен резерв от определена част от висшето военно командване и от ръководството на Оръжейната комисия. Освен това икономическите аспекти на превъоръжаването започнали да оказват все по-решаващо влияние върху крайните решения на военното ведомство.

В тази обстановка оръжейните специалисти започнали усилено да привеждат своите проекти в съответствие с изискванията на времето и на възложилите от военното ведомство. Изпитанията на предложените нови системи се извъшвали буквално всеки ден. Само за четири години били приети на въоръжение шест различни системи на затворни пушки-четири “преработени” и две съвсем нови.

Една от пушките, предложена през 1865г. като вариант за преработка на морално остарелите преднопълнещи се системи, била създадена от лейтената от руската флота Николай Михайлович Баранов. По това време той заемал длъжността директор на Морския музей в Петербург. Баранов започнал работа по кунстроирането на своя модел още през 1854г., когато бил 18-годишен.

Същността на преработката, която конструкторът предвиждал, се състояла в изрязване на задната част на цевите на преднопълнещите се пушки и монтиране на отмятащ се напред и нагоре затвор. В затвора се намирал ударникът, обхванат от пружина. Нова закривена наляво форма трябвало да има чукчето. В цевта се прорязвали четири канала. Без промени били оставени ложата, мерните прибори, спускателният механизъм и др.

Пушката на Баранов притежавала редица положителни качества, които били оценени по достойнство от членовете на Оръжейната комисия. Висока оценка получили простата конструкция, високата надеждност и сравнително голямата скорострелност-9-10 изстр/мин. За това време пушката била отнасяна към “Бързострелните” оръжия. Наред с това тя имала и съществени недостатъци, заключващи се в трудното почистване на цевта и патронника откъм затвора, затруднена екстракция на гилзата и др. Освен това в хода на проведените изпитания се установило че при наклон на пушката над 45-50 градуса затворът пада назад по силата на своята тежест, което усложнява процеса на презареждане.

Независимо от недостатъците, пушката на Баранов била приета на въоръжение. Преработката на първите 10 000 броя била възложена на Путиловските заводи. Стойността на тази преработка възлизала на 7р. и 50 коп.

Своята пушка Баранов разработил на основата на патрона, създаден от лейбгвардейския улански полоковник Т.Ф.Ган. Патронът с калибър 15,24 мм. Имал гилза от червена мед с външна чашка. В него е използван куршумът на полк. Велтищев. Недостатъците му наложили медта да бъде заменена от латун. Производството на патрона било възложено на работилниците на флота.

Пушките от система “Баранов” постъпили основно в руския флот. С предимство били въоръжени моряците от корабите, плаващи в Средиземно море и Тихия океан.

Чертежи: