Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Втора Глава - Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

План на руското командване

Руското командване има съображения още от 1856г. да воюва с Османската империя, но едва 20 години по-късно офицера от руския генерален щаб, ген. Обручев разработва конкретен план за войната. Той е автор на два проекта, въз основа на които по-късно щабът на Дунавската армия разработва план, по който е водена войната.

Първият вариант на плана за незабавно започване на войната е докладван на 3 октомври 1876г. пред император Александър ІІ, пред престолонаследника Александър Александрович и пред военния министър Д. Милютин в Ливадия. Когато великият княз Николай Николаевич е назначен за главнокомандващ Дунавската армия, той също е запознат с плана и се съгласява с основните му положения.

Но войната не започва през есента. През зимата обстановката се променя. Турците увеличават своите сили на Балканския полуостров, а международната обстановка се усложнява. Така през пролетта на 1877г. се стига до втория вариант на плана. В него руското комнадване се спира на Балканския полуостров като основен театър на военните действия. На Кавказкия фронт се отрежда второстепенна роля.

По време на войната руското командване си поставя за цел да ликвидира османското владичество на Балканския полуостров. Според руския план за това има два начина-или да бъде разгромена турската армия, или да бъде завладяна столицата на империята… “… Само на бреговете на Босфора-пише Обручев - може действително да се сломи турското владичество и да се получи траен мир, решаващ веднъж завинаги нашия спор… за балканските християни .”

За настъпленито към Цариград е необходимо да се избере най-краткият и удобен път. В руския план приморското направление се отхвърля като неподходящо, тъй като руската армия ще се натъква на най-силните турски крепости - Силистра, Шумен, Варна; значителна част от населението там е способно да води упорита отбрана; Русия няма все още силен флот в Черно море, който да неутрализира турските военноморски единици.

Най-благоприятно за настъпление на главните сили се счита направлението Свищов – Никопол - старопланинските проходи – Казанлък – Одрин - Цариград. В района на Свищов р. Дунав най-дълбоко се врязва в територията на Османската империя и оттам до Цариград има само 542 км. Пътят минава в обход на турския укрепен четириъгълник и населението в тези райони е изключително българско. При това положение руското командване решава да форсира реката в района на Свищов и да настъпи през Балкана в Южна България и към Цариград. В района на Галац да се извърши демонстративно преминаване на Дунав с участието на един второстепенен по сила отряд.

“… Държейки се в централното направление - пише Обручев - нашата армия ще има възможност да дава помощ на населението във всички страни, а ако е необходимо лесно може да координира своите действия със сръбската и черногорската армия .”

Руското командване се съобразява с трудностите, които трябва да се преодолеят. Руската армия трябва да премине през р. Дунав и през труднопроходимата Стара Планина. От друга гледна точка Османската империя притежава силна армия, многобройни крепости и “фанатизирана мюсюлманска маса, решена да даде безпощаден отпор ”.

Преодоляването на тези затруднения може да бъде извършено само чрез решителни и бързи действия. Руското командване оценява необходимостта да спечели време, за да разгърне своите армии на Балканите. Едната армия поема тежестта на военните действия в Северна България, а другата като се устремява през Стара планина към Южна България, се насочва към Цариград. Планът на командването изисква за 4-5 седмици да се преодолее турското противодействие, без армията да се отклонява с каквито и да било второстепенни операции . Тези две армии трябва да наброяват около 330 000 души.

Всъщност по време на войната се осъществява само едната част от плана. Настъплението към Цариград е осуетено, защото Дунавската армия не разполага с достатъчно сили и в хода на военните действия се налага неколкократно да се изпращат подкрепления от Русия.