Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Първа Глава - Състояние на страните, участващи във войната, на армиите и въоръжението им до започване на военните действия.

Русия

Русия от началото на 60-те години на 19в. провежда системи от реформи, които я извеждат на пътя на капиталистическото развитие. На първо място между тях е отмяната на крепостничеството, което довело до капиталистически аграрен преврат. Сключените парични заеми с Франция и Прусия и наложените увеличения на данъците в страната позволили да се вложат в селското стопанство, транспорта, металургията и разработването на природните богатства големи капиталовложения. Изграждането на нови заводи и фабрики и преустройството и оборудването с нова техника на съществуващите стари дали нов тласък в икономическото й развитие. Настъпилите промени и острото класово разслоение укрепили още повече позициите на утвърждаващата се руска буржоазия.

Всичко това, както и стремежът на Русия да възвърне своя престиж от времето преди Кримската война като взема участие при разрешаването на назряващия отново Източен въпрос, довеждат и до реформи и във военното дело.

Тяхното провеждане обаче се осъществявало бавно, тъй като не достигали необходимите парични средства, а и позициите на отмиращата феодална класа не били разклатени до нужната степен от новоформиращата се руска буржоазия. В основата си военните реформи се отнасяли до комплектуването и превъоръжаването на руската армия с цел тя да се превърне в масова армия от нов тип. Идеен вдъхновител на тези реформи станал Дмитрий А. Милютин, военен министър на Русия от 1861 до 1881г. В периода от 1864 до 1870 г. централните и местни органи били реорганизирани. Страната била разделена на 15 военни окръга, пряко подчинени на Военното министерство. Командващият войските във всеки окръг получил в ръцете си гражданската и военната власт, с което по време на война можел бързо и независимо от другите окръзи да свиква своите войски и до и да комплектува от своя военен окръг отделна армия в състава на общата руска армия. От 1 януари 1874г. в Русия била въведена всеобща военна повинност . Всички младежи, навършили 20-годишна възраст, независимо от съсловието си ставали военно задължени. Новият закон изключил съществуващата дотогава възможност за откупуване или за замяна на едно лице от друго в армията. Всички мъже в Русия от 20- до 40-годишна възраст били задължени да служат общо 20 години - 6 години в действащата армия, 9г. в запаса и 5г. в опълчението . За някои области, родове войски и военнослужещи с образование този срок бил по-различен. Тази реформа позволила на Русия да увеличи двойно своята армия в един къс период. Три години след нейното провеждане армията достигнала численост 1 554 693 души, като от тях 722 193 били войници и офицери от действащата армия, а 832 500 – в запаса . За обезпечаването на тази армия с офицерски състав, от какъвто се изпитвало остра нужда, ген. Милютин открил военни и юнкерски училища. В първите от тях постъпвали предимно синовете на по-заможните съсловия в Русия, които предварително е трябвало да завършат военна гимназия, която заменила предишния кадетски корпус. По изключение във военните училища са допускали и деца от народа, показали необходимите качества на бъдещи офицери. В юнкерските училища изискванията били по-малки и там имало по-голяма възможност за постъпване на деца от простолюдието. В тях произвежданите офицери били предназначени за младши командири на действащите и запасните части. Годишно тези училища давали на армията 1500 души офицерско попълнение, за разлика от военните училища, където техният брой бил едва 600 души. Като цяло проведените реформи по комплектуването на руската армия засегнали обучението и възпитанието както на обикновения войник, така и на офицерския състав.

Войските в руската армия се делели на полеви, тилови, запасни и спомагателни. Полевите включвали пехота, артилерия, кавалерия, инженерни, спомагателни и флот. В състава на първите три рода войски били включени и казашките части, които се водели като нередовна армия поради дадените им привилегии. При подготовката на войната от 1877-1878г. към тях били зачислени и българските опълченски дружини. Така комплектувана руската Дунавска армия при започване на бойните действия срещу Османската империя през юни 1877г. наброявала 180 000 души .

По политически съображения се налагало на западната граница да бъдат дислоцирани два корпуса и няколко отделни дивизии, от които някои останали там до края на войната. Полша не била спокойна. Гвардията, която не влизала в бойни действия от времето на войната срещу Наполеон Бонапарт, не била мобилизирана в началото на войната.

Придържайки се към постановката, че в хода на Руско-турската война от 1828-1829 г. Русия била упреквана, че започнала военните действия с малко сили, то сега това следвало да не се повтаря. И затова в началото на 1877г. било решено да се включат нови сили в състава на Дунавската армия – 13. и 14. корпус, а след това и 4. корпус. Мобилизирани били 2-ра и 3-та пехотни дивизии. Но и това не било достатъчно.

В навечерието на войната седем армейски корпуса били готови да се насочат към Дунава. Ако към тях се прибавят и спомагателните части, съюзническите войски на Румъния и Българското опълчение, то в началото на войната русите разполагали с 300 000 души.

На територията на Русия имало 14 военни окръга – 9 в Европейската част, 4 в Азиатската и 1 на Кавказ. Те трябвало да осигурят 14 армейски корпуса. Но не всеки военен окръг притежавал или набирал по един корпус. В зависимост от населението някои не давали дори един, докато други имали възможност да формират два или три корпуса.

Казаците образували отделен военен окръг. До кроя на 1875г. всичко това било само в сферата на теорията като е бил организиран само гвардейският корпус. Но като последица от събитията на Балканите и възпламеняването на Източната криза през ноември 1876г. и в първите дни на 1877г. били организирани шест други корпуса, всеки от които се образувал от две пехотни и една кавалерийска дивизия. Всички останали части впоследствие в хода на войната били последователно групирани в корпуси.

Пехотната бригада се състояла от два полка. Руският полк имал три батальона по пет роти: четири пехотни и една стрелкова / за гвардията/. Пехотният полк имал четири батальона /три пехотни и един стрелкови / - всеки от тях по четири роти. Във военно време руският пехотен полк наброявал 86 офицери, 4057 унтерофицери и войници и 234 нестроеваци.

Към гвардията се числели три кавалерийски дивизии, а към армейската кавалерия – 14 дивизии, които се попълвали по време на война от около 40 казашки донски полкове. За пръв път казашките полкове били зачислени към редовната армия. Следователно кавалерията включвала: кирасири / само за гвардията /, улани, драгуни, хусари и донски казаци. Всяка дивизия била придружена от дивизионна кавалерия.