Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Първа Глава - Състояние на страните, участващи във войната, на армиите и въоръжението им до започване на военните действия.

Румъния

Формирането и въоръжаването на румънската армия е тясно свързано с борбата и за национално освобождение. В резултат на получената с Одринския мирен договор от 1829г. автономия, княжествата Влахия и Молдавия придобили правото да създават местни териториални войски. Те включвали пехотни, артилерийски и кавалерийски части. В първите години поради липса на средства, кадри, добра собствена военна промишленост и съпротивата на Османската империя, която била подкрепяна от големите западноевропейски държави, резултатите били слаби. Към тези причини за периода до 70-те години на 19в. трябва да се прибави и не доброто разбиране и подценяване на този въпрос от управляващите страната и армията среди. Показателен в това отношение е периодът 1866-1871г., в който се сменят около десет министерски кабинета с осем военни министри.

Комплектуването и организацията на румънската армия се извършвало по образец, близък до пруския, а обучението - по устави, заимствани от Белгия и Русия. Всеки гражданин от 21 до 46 годишна възраст бил военно задължен. Армията се деляла на постоянна и териториална, включваща своите резерви от запасни части и опълчение. Към нея се числели още милицията и националната гвардия, която се създавала само в градовете и то предимно от състава на опълчението.

Постоянната армия включвала пехота- линейни и стрелкови йегери, артилерия, кавалерия - хусарски ескадрони и териториални ескадрони, инженерни и спомагателни войски. Действителният срок на службата в нея бил 4 години след което се преминавало в запаса.

Териториалната армия се състояла само от пехота, артилерия, и кавалерия. Срокът на служене в нея бил по-различен- съответно 6 години за пехотата и артилерията и 5 години за кавалерията. Изслужилите този срок преминавали в запаса. В милицията постъпвали лица от 21- до 29-годишна възраст, които не са служили в постоянната или в териториалната армия, а също и по желание лица от запаса на възраст от 29 до 37 години.

Националната гвардия се комплектувала от опълчението, което обхващало възрастта от 37 до 46 години.

При започване на войната Румъния разполагала общо с около 100 000 армия, от която действащата наброявала 58 700 души . Комплектуването й напълно завършило през юни 1877г. и тя била съсредоточена в придунавската низина Олтения, с което обезпечила десния фланг на насочващата се към България Дунавска армия. Впоследствие Румъния като съюзник на Русия взела пряко участие и в боевете за нашето Освобождение с 35 000 армия.

Въоръжението на различните й родове войски, както и в руската армия било разносистемно. Основното огнестрелно оръжие, с което разполагала Румъния преди войната било, френско капсулно- 15 000бр., и пруската пушка и карабина система “Дрейзе” - 25 000бр. В следващите години били закупени и по-модерните пушки система “Пибоди”- 25 000бр . Създаденият собствен военен арсенал произвеждал револвери и част от хладното оръжие - саби. Револверите били система “Галанд-Лебяу” и конструираният румънски тип от капитан Василе Буйеску.

За правилното въоръжаване и комплектуване на армията била създадена специална комисия и на 3 февруари 1876г. се гласували от правителството 4 млн. леи, от които до края на ноември с.г. били изразходвани 961 000.

Подготовката обаче за участие във войната доказала голямото изоставане в това отношение на Румъния. Затова и самото правителство се принудило да приеме на 9 април 1877г. специална програма за реорганизацията и въоръжаването на армията.

В този труден момент, безкористна помощ на Румъния оказала Русия. За Румънската армия били отпуснати 25 000 пушки система “Крнка” с 3 600 000 патрона, 20 обсадни оръдия, 12 мортири, 9410 броя снаряди и 4 вагона барут. Допълнително били предадени още 5 000 000 патрона, 11 500 броя снаряди, 4 500 пуда барут и 8 млн. леи.