Руско-Турска Освободителна Война 1877 - 1878г.

Първа Глава - Състояние на страните, участващи във войната, на армиите и въоръжението им до започване на военните действия.

Българското Опълчение като въоръжена сила

За Българското опълчение, участвало в Руско-Турската война 1877-1878г., е писано много и на пръв поглед няма какво ново да се каже. За да се придобие ясна представа за Българското опълчение, като въоръжена организационна единица, е необходимо накратко да се проследят неговото формиране, подготовката му за участие във войната, източниците и начинът на снабдяване с оръжие и военно снаряжение. Освен това следва да се даде обективна оценка на качествените характеристики и на личното стрелково оръжие, създало предпоставки за изява на високия дух на довчерашните ратаи, студенти, занаятчии и учители, заложили живота си с единствената цел - СВОБОДАТА.

Решението за формиране на българска войскова част в състава на руската армия, било взето на 13 ноември 1876г. на съвещание, в което участвали военният министър Дмитрий Милютин, великият княз Николай Николаевич и император Александър. Първоначално се предвиждало да се създаде една гвардейска част от доброволци към щаба на Главното командване под наименованието “Пеши конвой при главнокомандващия” основно с охранителни функции. По-късно обаче, на 17 април 1877г., съобразявайки се с желанието на доброволците главнокомандващият Дунавската армия включил Опълчението в състава на бойните части. Въоръжаването на Българското опълчение, от една страна, било въпрос на престиж на тези, по чиято идея то е формирано, а от друга страна - важна предпоставка за създаване на една боеспособна войскова единица. Проявявайки прозорливост за хода на зреещия конфликт между Русия и Турция, още на 15 юли 1876г., Московските славянски благотворителни комитети открили подписка за събиране на средства. Благодарение на активната дейност на големия славянофил Иван Сергеевич Аксаков били събрани значителни волни пожертвования от частни лица от Русия и чужбина. Ето какво пише по този повод Емануил Богориди на букурещкия владика Панарет Рашев: “Ваше високопреосвещенство, писах на г-н Стефан Берон да постави на Ваше светейшество сумата от 4000 франка за нуждите на нашата национална кауза…”.

Още в началото на есента на 1876г. било решено да се поръча оръжие от Германия, с което да се въоръжат българите доброволци от състава на руско-българската бригада в Сърбия . През септември 1876г. И.С.Аксаков съобщава на генерал Р.Федеев, че събраните средства в полза на българите “преминават в негово разпореждане”. Аксаков отправил молба за получаване на сведения за покупка на оръжието.

За договаряне на доставката в Германия бил изпратен близкият до славянските комитети полковник Ситенко, който успял да сключи сделка с фирмената къща на Адолф Лист в Лайпциг. Предвиждало се доставка на 20 000 пушки система “Шаспо” обр. 1866г. и 6 000 000 патрона за тях.

Защо именно тези пушки са привлекли вниманието на славянските комитети? Една от вероятните причини е това, че пушките са предложени от Германия на изгодна цена. По това време те не са били необходими на германската армия, тъй като са останали трофей от френско-пруската война. Другата причина е било доброто име на иглените пушки, извоювано през време на поредицата европейски конфликти, доказали предимството на заднопълнещите се оръжия. Не случайно в своето възвание към опълченците един добър военен специалист като известния капитан Райчо Николов пише: “Мигар пак сега няма додите в Плоещ да се обръжите с хубаво иглянско оръжие и юнашки да тръгнем напред с нашите по-стари братя…”. На 31 май 1877г. в писмо до своята съпруга Драган Цанков пише: “Българската войска е достигнала досега около 4 000 души, които са добре облечени, добре обръжени и добре хранени”. Това означава, че в качеството на пушките “Шаспо” никой не се съмнявал. Друг е въпросът, че през 1876-1877г. вече се появили нови системи оръжия с унитарен метален патрон, притежаващи много по-добри технически характеристики от иглените системи.

През първата половина на август след завръщането на полк. Ситненко в Петербург окончателно се решава въпросът за количеството на оръжието, което ще се закупи. В две телеграми до А.Лист той заявява, че първоначално ще се закупят 10 000 пушки “Шаспо”, но ще бъде внесен залог за 20 000 пушки . Освен това Ситенко иска подробности за предлаганите батареи, които Лист му препоръчва с цена 26 000 марки едната. В отговор лайпцигския търговец заявява, че предлаганите 20 000 пушки ще се огледат предварително, като за консултант се използва най-добрият оръжеен майстор в Берлин. Той намерил 15 000 “по-хубави”, т.е. по-качествени пушки, но подчертава, че ще вземе “Шаспо”, тъй като такава била уговорката.

Закупуването и изнасянето на оръжието и мунициите от Германия не може да се осъществи без разрешение на правителството. Ето защо, когато се водят преговорите между А.Лист и пратениците на ген. Фадеев, се изработват и условията на договора, сключен по-късно с германското правителство. Този документ е написан успоредно на руски и немски език и е озаглавен “Условия за предаване на 10 000 пушки “Шаспо” обр. 1866г. с щиковете и патроните” .Обозначената върху него дата е 4 септември 1876 г. Условията на договора са следните:
1/ Пушките се продават с щиковете, но без други принадлежности в състоянието, в което са, като се пробват само отделни пушки;
2/ На всяка пушка се отпускат по 120 патрона;
3/ Цените са следните – за една пушка с щик – 20 марки, за 1 000 патрона – 12 марки;
4/ По желание ще бъдат отпуснати сандъци в количества, с каквито разполага Военното министерство;
5/ Пушките и щиковете се отпускат от Майницкия и Каселския арсенал, а патроните – от Коленецкия, Майницкия и Магдебургския арсенал;
6/ Продаването на оръжието се прави при условие, че то ще се изнесе извън границите на Германия в срок от три месеца.
7/ Стойността на оръжието и патроните трябва да бъде внесена в Централната императорска военна каса преди предаването на оръжието;
8/ Приемането на оръжието и патроните трябва да стане в течение на три месеца след уреждането на сделката;
9/ До завършването на сделката в централната военна каса трябва да се внесат 150 000 марки за 100 000 пушки, като обезпечаване на самата сделка. Този залог пропада и се приема от банката като глоба, в случай че в определеното време не се внесат всичките пари за пушките и патроните;
10 Ако до изпълнението на указаната покупка излезе забрана от страна на правителството за износ на оръжие и муниции, то за това Военното министерство не носи никаква отговорност – загубите са за сметка на купувача.

Договорът е подписан от Военното министерство и от Общия военен департамент на Германската империя.
През октомври 1876г. в Унгени пристига първата пратка с пушки, изпратени през Майнц, Варшава и Одеса. От тук оръжието било доставено в Кишинев и Плоещ, където било извършено организационно-строево сглобяване на Опълчението.

Патронните чанти били доставени от руското интендантско ведомство през декември 1876г.

В своите записки командирът на трета опълченска дружина подпоручик Стефан Иванов Кисов подробно описва въоръжението и снаряжението на българските опълченци по следният начин:

“1) твърде красив двубортен от тъмнозелено сукно мундир, наречен после “българка”, със сгъната яка, без талия, с хлястик отзаде и с джебове от страните и медни копчета. Освен с красотата си “българката” се отличава и с това преимущество, че не стягаше ненавикналия към стегната военна униформа доброволец.
2) панталони също от тъмнозелено сукно без канти и къси-за ботуши.
3) калпак от черна агнешка кожа с дъно от зелено сукно, а в место кокарда-бронзов кръст.
4) ботуши с дълги кончове.
5) шинел от сиво сукно.
Освен това раздадоха се на всеки доброволец по…
Б) Снаряжение
1) две кожени поясни подсумки .
2) две торби за вещите, сухарите и патроните.
3)манерка за вода и готвяние ястия.
В) Въоръжение
1) пушка “Шаспо” с тесак вместо щик.
2) патрони с книжни гилзи.”

Успоредно с формирането на Българското опълчение, започнала неговата военна подготовка. С. Кисов пише: “ Щом се обмунироваха и въоръжиха доброволците, незабавно се пристъпи към усилени занятия… При всичко, че повечето доброволци бяха запознати с пушката, т.е. знаеха да правят ружейни приеми да стрелят, донейде как да я пазят, знаеха да маршируват, понеже повечето от тях бяха в Сърбия, където и вземаха горещо участие в битките, но имаше още много да се желае в това отношение”.

Въпреки съкратения курс на обучение българските доброволци успешно овладели оръжието и военните порядки. Проведените стрелби показали, че опълченците могли да поразяват 80-92% от целите, разположени на разстояние 200 крачки. Това предизвиквало възхищението на командирите. На занятията се обръщало внимание и на щиковия удар. Все още руските командири робували на девиза “пуля - дурак, щик-молодец”.

Българските опълченци проявявали големи грижи към зачисленото им оръжие. След провеждане на занятията, първата им грижа била да почистят пушките. “Трябва да кажа, - пише С.Кисов - че опълченците обичаха и галеха своите пушки, при всичко, че те понякога във време на стрелбата показваха своят не съвсем нрав”.

Най-чести дефекти се получавали след интензивна стрелба. На много пушки иглите се чупели, а на други затворите не могли да се уплътнят надеждно. Имало нещастни случаи при презареждане на оръжието. Това се дължало, от една страна , конструктивните недостатъци на това вече морално остаряло оръжие, а от друга страна на липсата на достатъчно опит и техническа грамотност при боравене с пушките.

Въпреки всичко българските опълченци направили много добро впечатление на Александър ІІ, който на 12 април 1877г. в Кишинев направил инспекция на Българското опълчение.

Дългите пушки “Шаспо” били подходящи за пешите опълченски дружини, но не могли да бъдат използвани от конниците. За конната сотня, която била предвидена да се създаде в Българското опълчение, било потърсено друго по-подходящо оръжие. В началото на юни 1877г. полевото артилерийско управление при действащата армия, уведомило командващият Опълчението генерал Николай Григориевич Столетов, че изпраща 600 карабини и 600 саби за българските конни сотни. Карабините били система “Бердана” N-2. Както е известно, конни сотни не се създали. Формирал се само един малък конен отряд, използван за разузнаване и свръзка.

Офицерите и фелдфебелите от Опълчението били въоръжени с разпространените в руската армия револвери “Смит&Уесън”. Те били получени от складовете на действащата армия.

В хода на подготовката на Опълчението се появили различия във вижданията на командващия опълчението и началника на артилерията на действащата армия по отношение на запасите от боеприпаси. Командващият считал, че за всяка пушка трябва да бъдат осигурени по 160 патрона, докато началникът на артилерията оценявал като достатъчни наличните към 27 май 1877г. по 120 патрона.

Генерал Столетов се оказал прав. Известно е, че входа на отбранителните бойни действия на връх “Св. Никола” патроните не достигали. За сравнение трябва да се отбележи, че в боевете край Плевен турското командване осигурило по 200 патрона на пушка.

След успешното завършване на подготовката Българското опълчение извършило усилен преход в състава на Предния отряд, участвало в защитата на прохода Шипка и в разгрома на турската армия при Шипка-Шейново. Добре въоръжено и с изключително висок морален дух, Българското опълчение представлявало сериозна бойна единица.

Безспорно е, че най-драматични моменти Опълчението преживяло по време на Шипченските боеве през август 1877г. Планинският климат поднесъл своите изненади на самоотвержените защитници на Шипченския проход. Нощната влага и честите планински валежи овлажнявали хартиените патрони на пушките “Шаспо”. По този повод редица командири отправяли тревожни донесения. Така например на 1 август 1877г., командирът на ІІІ опълченска дружина щабс-капитан Стессел докладвал, че “вследствие на дъждовете патроните станали съвсем негодни”. Подобен доклад изпратил и командирът на ІV дружина подполковник Редкин, който заявил, че “повече от две трети от патроните са неизползваеми”.

Малко по-късно, през време на августовските горещини, се появили нови усложнения. Високата температура и честата стрелба довели до влошаване на уплътнението на затвора на пушките “Шаспо”, до чупене на техните игли и др. Един от ранените опълченци пише: “Какво да правя с тази пушка “Шаспо”. Гледам отпреде си врагът добре стои, тъкмо да го уцеля, цак, цак – не хваща, искам да извадя патрона, да поставя нов – не влиза, извадих го насила – друг не влиза. Какво да правя сега?” Опълченецът успял да се снабди с друга пушка и тръгва с думите: “Сега да видим ще стоиш ли насреща ми, аго, да ме мериш.”

В същото време командирът на І бригада от Опълчението полковник Фьодор Михайлович Депрерадович с голямо съжаление отбелязва в своите записки: “Едва ли някой се опитваше да се приповдигне, и привличаше към себе си огъня на изкусните турски стрелци.”

Още по време на Шипченските боеве станало ясно, че пушките система “Шаспо” не са подходящо оръжие за нашите опълченци. Затова в отговор на постъпките за превъоръжаване на опълченските дружини началникът на артилерийските паркове на действащата армия донася на генерал-адютант Масалски, че “3000 пушки са готови за раздаване на опълченците, останалите около 2000 броя ще пристигнат след три дни”. Процесът на превъоръжаване обаче се забавил. В резултат на това вторият ешелон на Опълчението останал въоръжен с пушките “Шаспо”.

Получените пушки “Крнка” обр. 1869г. значително подобрили самочувствието на българските опълченци. Те вече притежавали по-съвременно оръжие с метални патрони, които не се влияели от влагата. Освен това с тези пушки руски части постигнали поредица успехи на бойното поле. Това им позволило да участват в сраженията при Шипка-Шейново с още по-голям ентусиазъм.